Кога бизнесът е станал прекалено голям за управление „по усет“

В началото собственикът познава почти всяка продажба, всеки разход и всеки клиент. Той участва във всички важни решения и усеща какво се случва в бизнеса.

С развитието на компанията обаче се увеличават служителите, обектите, продуктите, клиентите и ежедневните операции. Информацията вече не достига директно до собственика, а преминава през различни хора и системи.

Тогава личният усет, колкото и да е ценен, постепенно престава да бъде достатъчен.

Има няколко ясни сигнала:

-оборотът расте, но собственикът не може да обясни защо паричните средства не се увеличават;

-решенията се вземат според текущото салдо по банковата сметка;

-различните справки показват различни резултати;

-не е ясно кои продукти, клиенти или обекти действително носят печалба;

-разходите се контролират основно чрез лично одобрение от собственика;

-отклоненията се установяват след края на периода, когато възможностите за реакция са ограничени;

-ключова информация е концентрирана в отделни служители;

-собственикът участва във всяко решение и постепенно се превръща в ограничение за развитието на компанията.

Това не означава, че той е загубил способността си да управлява.

Означава, че бизнесът е преминал в следващ етап и вече има нужда от управленска система, която да отговаря на неговия мащаб.

Такава система включва ясни отговорности, надеждна финансова информация, бюджет, прогнозиране на паричните потоци, ключови показатели и регулярна оценка на отклоненията.

Целта не е числата да заменят предприемаческия усет.

Целта е да го подкрепят с навременна и проверима информация.

Защото интуицията може да посочи посоката, но когато бизнесът расте, решенията трябва да бъдат подкрепени и с данни.